Да живее България, долу чорбаджиите. - Това е бил лозунгът на Българските революционери - на българското национално освободително движение. 
За да живее България, долу чорбаджиите. - бихме казали ние в стила на Ботев. От самото си създаване до края на революционното национално освободително движение, от Раковски до Захари Стоянов всички революционери знаят, че чорбаджиите са зло, което трябва да бъде премахнато. Не е чудно - те обичат народа, имено народа, а капиталистите експлоатират и ограбват народа като народни врагове.
За всички революционери чорбаджиите са не по-малко зло от турците.
Раковски полага основите на организираната борба за освобождение от турско робство, но също и от чорбаджиите, от другите поробители. Раковски не пропуска да посочи в поезията и прозата си трите врагове на народа: турците, гръцките фанариоти и чорбаджиите. Революцията на Раковски се бори и срещу класовия враг.
Любен Каравелов. Неговото перо не жали чорбаджийте. Кой не помни унищожителната критика на чорбаджиите "Мамино детенце". За Каравелов чорбаджийте са зло не по-малко от турците.
Левски пък събирал недоброволно пари от онези чорбаджии, които не давали доброволно за делото. Това не е далеч от национализацията и неговата Чиста и Свята Република очевидно не ще да е била капиталистическа.
Ботев - анархист и комунист. Освен полемиката му срещу чорбаджиите има и конкретни произведения като "Смешен плач" посветено на Парижката комуна:

Смешен плач
        Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството; плачете, филантропи, за палатите на страшните вампири, на великите тирани - за паметниците на глупостта, на варварството, изградени с отсечените глави на толкова Предтечи, на толкова велики мислители и поети, с оглозганите кости на толкова мъченици за насущния хляб, - плачете! - лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!
        Кълнете комунистите, че съсипаха столицата ви и измряха с разбойническите за вас думи: свобода или смърт, хляб или куршум! Плюйте на техните трупове и на труповете на онези жертви на цивилизацията, кои сте прегръщали и прегръщате в лицето на жените си, на сестрите си, на майките си и днес наричате бесни блудници, защото имаха още сила да се хванат за оръжие и избавят от вертепа на разврата! Хвъргайте кал и камъни връх гроба на Домбровски, защото не стана слуга на някоя коронясана глава, а поборник на велика идея, на висока цел и с гърди твърди се опря на предателите на Франция и виновниците на толкова злочестини в човещината.
        Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното.Смешен плач! Като че от Нимврода до Наполеона, от Камбиза до Вилхелма войната не представя едни и същите зрелища, една и същата цел с едни и същите средства. Като че Наполеон, в името на цивилизацията и Вилхелм, в името на божия промисъл, не направиха повече зло, повече варварство в 19-ий век, отколкото напр. Александър Македонски с походите си преди толкова векове. Но там е варварството, там са укорите и проклятията, дето робът, човекът, като не чуят думите му, разума му, улавя се за крайност и се бори на живот и смърт, доколкото му позволяват средствата, които са низки, защото са малки, а малки само затуй, защото им са ги отнели господарите. Тогава човекът наричат разбойник, развратник, низък и варварин! Такива бяха и комунистите.
        Християнството има своите мъченици, доде нарече роба "син божий, син человеческий"; има ги и революцията, за да "направи скитника гражданин"; има ги и ще ги има и социализмът, който "иска да направи човека повече от син божий и гражданин - не идеал, а същ човек, и от него да зависи градът, а не той от града". Християнството, революцията и социализмът - монархията, конституцията и републиката - те са си фактове и епохи исторически, кои ще отрече само тоя ум, който не признава прогреса в человечеството.
        Училището и само училището, казва баба Македония, ще избави Европа от социален преврат - училището и само училището, повтаряме ний, ще я приготви за тоя преврат; но не училището на Златоуста и Лойола, на Вилхелма и Наполеона, а онова на Фурие и Прудона, на Кювие и Нютона - и училището житейско.
        Комунистите са мъченици, защото не са важни средствата в борбата им за свобода, а идеята на тази борба. "И свободата ще има свойте езуити", казва Гейне.
        Нека сега нашата журналистика задържи сълзите си, както ще ги задържи в европейската - за да оплаче други столици, други варварства и страдания, кога робът извика на господаря си: кой си ти, що плачеш? Мъж ли си, жена ли, или хермафродит - звяр или риба? ... И ще бъде ден - ден първий.

Захари Стоянов пише открито срещу богатите. И както казва той, национално освободителната борба се води от хора от народа - селяни, занаятчии, дребни търговци, селски учители и попове. Почти няма богати хора да се борят за свобода и за народа. Захари Стоянов вижда в богаташите зло и вредители и експлоататори на народа.